До 22 юни 2008 г. в залите на Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ) на пл. „Княз Александър І” № 1 можете да посетите юбилейната ретроспективна изложба по повод 100-годишнината от рождението на големия наш скулптор Асен Пейков.

Тази изложба е първата по рода си в България от шест десетилетия. В нея са показани около петдесет скулптурни творби от българския и италианския период на автора, притежание на НМБИИ, СГХГ, Историческия музей в Севлиево, ХГ „Д. Добрович” в Сливен, Сливенската митрополия, Държавната агенция „Архиви”, Музикален център „Борис Христов”, както и частни колекции.

Автора прави потрети на някои от най-изтъкнатите италиански интелектуалци както и на редица световно известни личности. В изложбата са включени автопортрета му, портретите на Бруно Барили, Джордо де Кирико, Масимо Бонтемпели, Луиджи Бартолини, Сесил Обри, Салватор Гота, Емилия Боканера, Борис Христов, Васил Стоилов, Неда, проектите за паметника на Леонардо да Винчи и на Незнайния политически затворник. На отделни пана по стените в изложбеното пространство са изложени отзиви на портретуваните за творчеството на скулптора. Един от тях е на Джорджо де Кирико: “Скулптурите на Пейков свидетелстват за това, че той усеща и обича формата и непрекъснато се стреми да придава пластичност на лицата и телата. Той не се опитва да заобикаля трудностите, приема ги смело и по този начин дава пример за воля, чистота, простота и работа.” В експозицията са включени рисунки на скулптора както и оригинални документи от архива на сина му г-н Родолфо Пейков. В залите на музея могат да бъдат видяни видео от ателието на твореца на прочутата ул. „Маргута” в Рим, както и уникални кадри, проследяващи как Асен Пейков моделира портрет на Федерико Фелини в същото ателие. И двата материала са предоставени на музея от г-н Р. Пейков. Каталогът, представящ изложбата и творческия път на големия скулптор, е първото издание у нас, посветено изцяло на Асен Пейков.

Несъмнено творбите на Асен Пейков са повлияни от неговия учител, скулптора Андрей Николов и от римската пластична школа. Пейков има и многобройни постижения в областта на монументалната и декоративната пластика. И днес десетки негови произведения украсяват различни градове в Италия - мраморната статуя на Сан Джовани в Рим, бронзовата Минерва в Новия университет в гр. Бари, фигурата на Атлета в Чекиньола, бюста на Папа Пий ХІІ за конгресен център „Мондо Милиоре” в Рим. Асен Пейков е автор на бронзовата роза – символ на “Премия – симпатия”, една от престижните римски награди, учредена през 1967 г. В ателието си на виа “Маргута” 54 скулпторът създава над 1350 творби – портретите на Алберто Савинио, Джорджо де Фонсека, София Лорен, Ава Гарднър, Александър Флеминг, Кенеди.

Художественото наследство на Асен Пейков днес принадлежи не само на България и Италия, а е неразривна част от европейската културна история на 20 век. Ето защо стогодишнината на големия творец обединява усилията на Министерство на културата, Посолството на Италия в България, Националния музей на българското изобразително изкуство, Община Севлиево, наследниците на твореца.

Ето и някои биографични данни за Асен Пейков:

28.06.1908 – роден в град София в семейството на Невена и Никола Пейкови
1924 – 1926 (7) – ученик в Практическото рибарско училище във Варна
1930 – започва работа като чирак в ателието на проф. Андрей Николов
1932 – 1937 г. – студент в Държавна художествена академия в класа по скулптора на проф. Андрей Николов. Завършва академията със златен медал.
1934 г. – участва за първи път в конкурса за паметник на братята Христо и Евлоги Георгиеви в София и печели втора премия.
1935 – 1938г. – създава десетки портрети на изтъкнати интелектуалци, политици, духовни лица, дами от светския елит.
1954 – създава керамичната статуя на Ава Гарднър за ролята й във филма “Босоногата графиня”.
1970 г. – посещава България за първи път след 1938 г.
25.09.1973 г. – умира от инфаркт в ателието си на ул. “Маргута” 54.
1977 г. – Римската община преименува площад близо до Колизеума на името на Асен Пейков. Улица в квартал “Изток” в София носи неговото име.

5 - 12 юни 2008 /Вестник "Арх и Арт"

									Десислава Томова